Via Pontica 2016

04 септември 2016, неделя 08:00 часа


Да бягаш под „небесната магистрала на птиците“

Как се бяга от 4 септември до 2 май? Можеш ли на 68 години да имаш 246 маратона зад гърба си?

За Европейската Троя, която се намира в Дуранкулашкото езеро, за огньовете на морския бряг и за енергията на момчетата и момичетата от „Зелена стъпка” разказват Даниела Куманова, Марина Бенова, Цветанка Пенчева, Симеон Станчев и приятели

 

Първият трансграничен маратон на разградчани от „Зелена стъпка” вече е факт, а бе наречен Via Pontica на името на един от основните миграционни маршрути на прелетните птици. От 3 септември състезателите (сред които 12 румънци и един англичанин) запристигаха на плажа в Крапец. Докато те разпъваха палатки на брега, Цвети Пенчева от „Зелена стъпка” приготвяше и раздаваше стартови номера и раници с подаръци от спонсорите, а Цоньо Пенев до тъмно маркираше трасето. То следваше линията на морския бряг от българското село Крапец, през ГКПП Дуранкулак, през курорта Вама Веке до румънското село с чудатото име Втори май и обратно към Крапец. Други доброволци на „Зелена стъпка” през това време събираха дърва, не просто да сварят спагети за над 200-та души, пристигнали заради състезанието, а и за да запазят традицията за среща на приятели до живия огън. Този огън го имаше и през май на състезанието „Камчийски пясъци”, и през юли на „Лудогорския маратон”. Освен разговорите край огъня, атмосферата на състезанията на „Зелена стъпка” се създава от изцяло здравословните храни и напитки, които организаторите осигуряват, от трасетата, прокарвани през най-чистата и девствена природа на България, и от тенденцията хората да идват не само за да се състезават, а за да си почиват със своите близки. Огънят бе запален от 12-годишно дете, други дечица го поддържаха като носеха клечки за разпалки. Защото заедно с бегачите бяха пристигнали и целите им семейства с невръстните деца, с бебетата, с кучетата, за да изпратят лятото и да усетят духа на свободата.

По това време Иван Радев от „Зелена стъпка” също не беше на паста партито край лагерния огън на плажа, той отговаряше за провеждането на състезанието на румънска територия и до късно остана зад границата, за да маркира трасето. На следващата сутрин се оказа, че част от маркировката е премахната най-вероятно от пияни курортисти, които излизат призори от дискотеките на Вама Веке. По това време първите маратонци вече бягаха, та се наложи трасето в Румъния да се маркира частично и на следващата сутрин. Организацията на състезание на територията на две държави се оказа голямо предизвикателство, изискващо огромна координация с власти от двете страни на границата. Клуб „Зелена стъпка“ се справи перфектно, а отличното сътрудничество с Гранична полиция позволи състезателите да не бъдат забавени нито за секунда на границата. Преди старта всички документи бяха проверени лично от началника на граничния пункт Дуранкулак Иван Иванов, а на самата граница двама румънски полицаи записваха състезателните номера на преминаващите. „Зелена стъпка” и този път успя, а четвъртото състезание в спортния й календар (септемврийската Via Pontica) също ще стане традиция! Изцяло бизнесът от Разград и от Североизтока изнесе това състезание. Генерален спонсор бе „Антибиотик” АД с продукта ИбуМентол , магазини „Яко“ помогнаха с ваучери за спортни стоки за всеки от победителите, а „Млин“ Разград – със солети за пунктовете.

Бегаческата общност е племе, което те поддържа, когато мислиш, че вече не можеш

Стартираш с адреналин по един от последните диви плажове в България. Да, в село Крапец има курорт, но мястото е девствено, защото е едно от малкото, където „Натура 2000“ все още значи нещо. Отляво на трасето е Дуранкулашкото езеро и Дуранкулашното блато, в морето отдясно виждаш потънал кораб. Над теб през цялото време прелитат ята от птици – такива, които мигрират на юг, защото тук вече им е студено, и птици, които долитат от север в Българската Троя (Дуранкулак), за да зимуват тук.

131 души, от които 16 деца преминаха на бегом тази част от България, защото точно толкова стартираха на 4 септември сутринта от плажа на Крапец. 23-ма от тях бягаха 13 км, 42-ма бягаха 21 км – почти до българо-румънската граница, а 50 бяха маратонците (42 км през българска и румънска територия). До първи пункт морето е гладко като огледало. Делфините са обичайна гледка. Плажната ивица е безкрайна, а бегачите имат нужда от презареждане. И точно след 6 км е първият контролно-подкрепителен пункт от трасето. Усмихнати хора - доброволци от Разград (плюс холандката Моник) – те посрещат, дават ти кураж, плодове, вода, за да продължиш. Отлагаш неустоимото желание да се потопиш в морето. Само след 5 км е втори пункт, където отново ще получиш нуждата доза енергия, изотонични напитки и вдъхновение. „Нямах нужда да си нося раница с вода, продукти и енергийни гелове, защото пунктовете са разположени на всеки 5 км – точно там, където енергията намалява” – коментира Кенан Сали от Разград – и маратонец, и доброволец. На пунктовете има и фотограф, а за фотото ние се усмихваме, макар че всъщност умората не може да бъде скрита. Наплив от „бежанци“ към Румънската граница, но те ще се върнат, защото финалът е отново в България. Как ни посрещна Румъния? Наричат Вама веке „Хипарският курорт“. Маркировката за маратонците е по плажни заведения, по каравани и по палатки на плажуващи. Животът тук тече денонощно. Млади хора от заведенията, нудисти от плажовете, възрастни минувачи по тротоарите аплодират бегачите. Тази поддръжка е много важна и влива във вените им нов приток адреналин. Тук не можеш да устоиш на морето - събуваш маратонките, не усещаш краката си. Потапяш ги в леденостудената вода, защото пясъкът и вълните са … еко хидромасаж – според Дима Николова от варненската бегаческа общност Irun и Албена Цонева от „Зелена стъпка”. За част от хората, преминали българо-румънската граница, това е първият маратон, но те не са сами в това предизвикателство. Бягат с приятели по трима, по четирима. Бегаческата общност е племе, тичаш заради подкрепата му, дори когато мислиш, че не можеш да продължиш.

Духът на „племето“ е най-силен на финала. Защото знаеш, че до теб и срещу теб бяга приятел. Да, срещу теб. Хора, пробягали собствената си дистанция, надвишават личния си предел, защото знаят, че финишира някой, който има нужда от „support” (от англ.: поддръжка, подкрепа, съдействие). Те тръгват обратно по трасето и бягат отново последните няколко километра, за да подкрепят финиширащите. А на последните метри те посрещат хората от твоето семейство, приятелите и „Зелена стъпка“. Да, последните метри не са най-трудните. Това е финален спринт. Там летиш. Срещу теб и до теб са хора, преминали същото предизвикателство, които знаят какво преживяваш в момента. Прекосяваш финалната линия. След това самият ти очакваш тези след теб и им даваш същото.

На финала динята е най-вкусна.

 

Доброволчеството - култура, която не е достатъчно позната в България

Холандката Моник, която от няколко години живее в България, заряза за два дни прекрасната си лятна селска къща, за да подкрепи Via Pontica като доброволец. Тя транспортира с личния си автомобил огромния казан за паста партито, както и няколко доброволци, а после на първи контролно-подкрепителен пункт раздаваше вода, плодове и упътваше на английски състезателите чужденци. Всъщност доброволците преживяват нещо много лично, страшно се надъхват и приемат с отворено сърце каузата, за която полагат безвъзмезден труд. Само си представете хъса и енергията на една от доброволките, която пристигна на автостоп до Крапец носейки на гръб огромна раница с палатка и с всичко нужно за състезанието.

Доброволците на Via Pontica бяха над 20, които – с изключение на Моник и на няколко румънски младежи – бяха все от Разград. Нашите бяха на различна възраст и с различен социален статус – бизнесдами, рокери, гаджета на състезатели, братя и сестри, синове и дъщери на организаторите, накратко казано - приятели. Ключова бе ролята на румънските доброволци, които обезпечиха трасето в северната ни съседка. Оана дежуреше с фотоапарат на самата граница и не пропускаше да подкрепя и надъхва бегачите. Лорелей и Флорин имаха важната мисия да преведат участниците през хаоса на хипарския курорт Вама Веке. Луиза и Габриел се грижеха за състезателите на последния пункт, заедно със Симеца (Симеон Станчев от Разград). И петимата са бегачи, със сериозен опит като доброволци и се справиха изключително професионално. В Румъния доброволческата култура вече е традиция. Там приемат за голяма чест обличането на тениската „stuff“ (от англ.: организатор, член на екипа). Обикновено получават само грамоти, че са били доброволци, които прилагат към своето CV когато кандидатстват за работа. В края на състезанието румънските приятели са отказали да върнат тениските “Stuff” и са ги запазили като нещо много свидно за тях.

Какво е усещането да си запален маратонец, но да не обуеш маратонките, за да се състезаваш на Via Pontica защото си негов организатор, разказва Цвети Пенчева: „Още докато тествах трасето се радвах за всички бъдещи маратонци, които щяха да се запишат за Виа Понтика... Преминаването в Румъния само по спортен екип и лична карта - усещането е за свобода и щастие! Много искахме този маратон да се случи и то със сериозен интерес, защото идеята на Иван и Цоньо е безценна!

Не по детското трасе, а по 13-километровата дистанция за възрастни бяга 9-годишният Калоян Николов, не случайно наричан Коко Турбото. Коко, син на разградчанина Красимир Николов (също маратонец), пробяга 13-километровото трасе по-бързо от половината възрастни участници в тази дистанция и финишира усмихат и бос, носейки в ръце маратонките си. После самият той, в духа на бегаческата общност, посрещаше финиширащите след него и им даваше кураж за последните метри.

Алън Кей, който избяга ViaPontica като своя 246-и маратон на 68 годишна възраст изпрати следния имейл до „Зелена стъпка”: „Искам само да изразя накратко мнението си за цялата тежка работа, която сте свършили при организирането на състезанието. Подготовката на трасето, дизайна на тениската и медалите, координацията с полицията и граничните служби и несъмнено още много неща... Специално благодаря на всички доброволци по подкрепителните пунктове – без тяхната помощ бягането не би било възможно. Окуражаваха ни по страхотен начин. „Зелена стъпка“ трябва много да се гордее с този успех. Това беше моят 246-и маратон (42 км), бягал съм в някои доста зле организирани събития през живота си, така че се чувствам достатъчно опитен, за да ви изпратя своите поздравления”. Алън Кей.

 

Симеон Станчев-Симеца бе на контролно-подкрепителен пункт с двама румънски доброволци на румънска територия: Чувствах се чудесно, много се разбирахме с пичовете, всичко мина по вода. Изпитах особено удовлетворение, след като минаха всичките маратонци и нямаше никакъв проблем, нито с пункта, нито с маркировката. Да са живи и здрави всички!

Районът, където Добруджа прегръща морето

ViaPontica /*морският път (лат.)/, свързвал по римско време Константинопол с Иструс и един от основните миграционни маршрути на прелетните птици от Европа до Африка. Срещата на историята и цивилизацията от различни епохи с природата - автентична и неподправена, е може би най-силно осезаема по най-северното ни Черноморие, някъде там край Дуранкулашкото езеро, приютило над 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. На големия остров в Дуранкулашкото езеро (островите тук са два) се намира Европейската Троя, или Езерния град. Това е първият палеоисторически музей на открито у нас – тук има селища на първото уседнало земеделско занаятчийско население в Европа, което археолозите, специалисти по праистория наричат Култура „Варна - Дуранкулак“. Тук са първите каменни градежи в Европа и най-старото обработено злато в света.